Академик Людмил Иванов Стайков е български театрален и кинорежисьор. Роден е на 18 октомври 1937 г. в София. Син е на пещерците Мария и Иван Стайкови. През 1960 г. завършва театрална режисура в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Професор по кино и телевизионна режисура от 1988 г. Още с първите си пиеси, поставени на сцената на Бургаския драматичен театър / 1961-1965 /, Людмил Стайков получава награди на национални прегледи. Успехите му продължават със спектакли в Младежкия театър в София. Работи в БНТ като режисьор на поредица документални филми и предавания. Дебютира в киното с филма „Обич“ през 1972 г., за който е награден със Златна награда на кинофестивала в Москва. През 1974 г. специализира кинорежисура в Париж. Между 1983 и 1986 г. е заместник-ректор на ВИТИЗ. Сред най-известните филми на Людмил Стайков са „Хан Аспарух“ и „Време на насилие“ (1988 г., по романа на Антон Дончев „Време разделно“). Негови филми участват в официалната селекция на кинофестивалите в Токио, Лос Анджелос, Монреал, Торонто, Сан Франциско и др. През 1991 година активно съдейства да се достави и .монтира прожекционен апарат – система „долби стерео“ в големия салон на киното в Пещера, която е четвъртата по ред подобна апаратура в страната. Член на Президиума на ВАК от 2000 г. Професор по филмова и телевизионна режисура, заместник-ректор на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ от 11.10.2000 г. до 04.11.2003 г. Академик на БАН от 2004 г. Член на Съвета за електронни медии от 18.04.2006 г. С Решение № 462 от 22. 11. 2002 г. на Общински съвет- Пещера Людмил Стайков е обявен за „почетен гражданин“ на Пещера.
