На 24 юли 1999г. умира Анастас Пунев – бележит гражданин, човек, общественик, краевед, почетен гражданин на Пещера.
Неговото име е забулено с ореола на един странен пътник, минал през битието на пещерската земя и оставил трайни и дълбоки следи.
Анастас Пунев бе една ярка личност, в чийто житейски път се пресичат много пътеки и пътища, от който се излъчва надежда, вяра, светлина и духовна извисеност.
Баща му и чичо му са книжари в Пещера, активни общественици. Той завършва Държавното висше училище, за финансови и икономически науки в София през 1946 год.
Параболата на неговия трудов, творчески път, като специалист преминава през напрегнатото ежедневие на : ОНС-Пещера и Областният Съвет – Пловдив , като инспектор по финансии, в Биовет –Пещера и ДДЗ”Ан. Иванов”, като зам. Директор и Директор – дал своя принос на изграждането на съвременна, научна организация на труда, модернизацията и реконструкцията на двата престижни завода.
Като управленец през 1990- 1991 г. оглавява и успешно ръководи дейността на ВИК, с който започват демократичните промени в Пещерската Община.
Оставя дълбоки следи, защото се различава от своите съвременици- демократи тогава, и то по това, че запазва своето достойнство и живя без илюзии, без да се поддаде на съблазните на властта. Той обичаше безпределно и искрено Пещера и затова остава плодовит и прекрасен краевед, достоен продължител на делото на видните български историци – пещерци: проф.- Янко Тодоров и Иван Попов.
И, той не ги посрами, защото бе, и ще остане, блестящ ерудит и истински интелектуалец в тази област.
Като краевед, той остава най-точната”матрица” на своя “Енциклопедичен речник – Пещера”.
Това е така, защото той никога не подцени проблемите на изследователската работа нито хората, за коита търси истината.
Обичаше с трогателна сантименталност събирателската дейност, на която посещава много труд и енергия. За него краеведението бе, не само страст, увлечение, а и истинска магия . И това занимание го държа в прегръдките си четвърт век. Даваше си сметка, за всичката отговорност, последици, минуси, при допуснати пристрастия в оценката на събития и личности. И той не сгреши.Остана като краевед, в максимална степен обективен, чужд на нихилизма към миналото, чужд на “нови прочети” на историята на Пещера, ръководейки се от принципа, че историята е такава каквато е.
Докосна се до много и разнообразни теми, от миналото и настоящето на Пещерска Община, като терен за изследване на родния край.
Не изпусна да изследва и митовете и феномените за Пещера и пещерци: “Пещерската чаршия”, “Левски и Пещера” ,”Алеко и Пещера”,Пещерското читалище”,”Димитър Горов”и още десетки други.
Докосна се дълбоко и компетентно, до голямата тема за- бита, душевността , народопсихологията на пещерци, по точно до:нравствеността,предприемчивостта, говора, демократичността и историческата памет.
Потропа на много врати затворени за останалите краеведи врати, за да събере разпилените трохи, от богатата трапеза на миналото на Пещера. Сблъсква се с уникати, но и с унищожавани архиви, изчезнали летописни книги, забравени факти и др. И, въпреки всичко, не се предаде . Стотици дни и нощи отделя за да компенсира пропуснатото. Работи в архивите на ЦДА в София, Пловдив и Пазарджик, в НБ “Св.Кирил и Методий”, в НБ “Иван Вазов”. На помощ му идва и другото хоби, като турист и фотограф, посетил десетки известни и неизвестни: туристически, архитектурни и исторически обекти у нас и в чужбина. Това са: 36 европейски града, в 10 държави.
Обладан от вечния стремеж и копнеж за среща с хората и други светове, събира 10 хиляди кадъра в личния си фотоархив и 5 хиляди фиша от документи.
Не мога да не отбележа,че подходът му в изследователската дейност е комплексен и обективен. Творчеството на Анастас Пунев е просторно и се състои от 20 монографии, 12 от които отпечатани, десетки научни студии и огромно количество статии публикувани в местния, окръжен и централен печат. Измежду тях може да се посочат заглавия, които са истински бисери, от които лъха любов към родния град. Патриотизма се излъчва от всеки ред и страница, без да се натрапва с високопарни и банални прилагателни и клишета. Тонът в тях е уравновесен и спокоен, но на места, когато трябва става риторичен, Паисиевски, за да се защити историческата истина за Пещера, от хули, пристрастия и фалшификации т.е от митове. Разбира се, на базата на документите. Но върхът на неговата изследователска дейност е книгата “Енциклопедичен речник – Пещера” излязла от печат през 2000г. За съжаление авторът не дочака отпечатването й, за да й се порадва.
Във своите трудове, той възпоменава всичко – славно и трагично, победите и погромите, които преживява Пещера.
До последните мигове на живота си, остава непримирим борец, срещу деформациите, злоупотребите, корупцията и деградацията на духовните и материални ценности.
Макар да са изминали 6 години от неговата смърт, неговото име остава в аналите на Пещера като синоним, на гражданско неспокойствие, знак на откровение и съпротива срещу общественото зло.
Анастас Пунев бе отличен съпруг и баща. Съпругата му- талантлив педагог в детските градини се помина твърде рано, и цели 16год. той осмисля живота си, с напрегната краеведска дейност, посвещавайки отпечатаните книги на нея. Отглеждат двама сина. Единият Благовест, като отличен юрист днес е блюстител на законността в Р.България и е достоен за делата на своите родители.
Справедливо оценявайки приносът на Анастас Пунев, за развитието на Пещера, Общинския съвет с Решение № 425 от 8 октомври 1998 год. го обявява за “Почетен гражданин” на гр. Пещера.
Затова във връзка с 20 години от смъртта, искам да заявя, че личности, общественици, краеведи, като Анастас Пунев не се забравят. Дирята която оставя в живота на Пещера е дълбока, и тя ще остане да кълни непрекъснато.