Янко Тодоров е един от изявените български учени историци от 20-те до 50-те години на ХХ век, дългогодишен професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той е сред големите ни специалисти по стара история на нашите земи, един от малцината наши историци, специализирали последователно в три престижни европейски университети – Мюнхенския, Оксфордския и Кеймбриджкия.
Тук е бил домът на бъдещия историк роден в Пещера на 22 декември 1893 г. Учи в родния си град, където завършва основно и средно образование. След това се записва да следва история в Софийския университет. Дипломира се с отличие и е изпратен на специализация в Германия. В Мюнхенския университет специализира стара история на света и класическа филология. В последствие продължава специализацията си по същите науки във Великобритания, в престижните Оксфордски и Кеймбриджки университети.
В средата на 20-те години на ХХ век Янко Тодоров се завръща в България и се отдава на научна и преподавателска работа. Младият историк е привлечен като асистент в Катедрата по стара история на Софийския университет, където прави блестяща кариера – от 1932 г. е доцент, а от 1933 г. професор по антична история. Научните му интереси са насочени основно към старата история на българските земи.
Под силно давление на учението на Лев Толстой – толстоизмът. Член и съосновател е на Български вегетариански съюз, както и дългогодишен редактор на списание „Вегетариански преглед”. Есперантист и виден пацифист – делегат на множество конгреси и конференции. Единственият пещерец, който през 1923г. се среща с Джавахарлал Неру на Конгреса на мира във Виена.
Проф. Янко Тодоров завършва своя земен път след тежко боледуване на 11 май 1951г. в София.
Професор Янко Тодоров оставя трайна диря в българската историческа наука като виден изследовател на Старата история на нашите земи и е гордост за нашия град Пещера.
Този паметен знак ще напомня на идните поколения името на видния пещерец и мястото където и бил домът му.
