Никола Дуров е роден през 1874 г. в Пещера и е един от лидерите на Демократическата партия в града. Следва и завършва право в Белгия, става доктор на юридическите науки. Политическата му кариера е свързана с Пловдив – където няколко пъти е назначаван за окръжен управител – 1908-1911 г., 1918 г., 1931-1934 г. Избиран е за народен представител в ХХІV Народно събрание през 1938 г. и в ХХV Народно събрание през 1940 г., в което се проявява като един от защитниците на българските евреи – той е в известната подписка на 43 депутати, заедно с друг пещерец – Петър Кьосеиванов, обявили се срещу депортирането на евреите в германски концлагери. След 9.ІХ.1944 г., поради застъпничеството на много хора, той е един от малкото депутати, който не е съден от Народния съд.
