Петър Раков е роден на 6 юли 1877 г. в гр. Пещера. Завършва история и география в Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1902 г. Първоначално става учител в София, а по-късно – в Солун. В Солун той се включва в революционните борби на българите в Македония и става член на ВМОРО. През 1905 г. е избран за председател на Окръжния комитет на Солунски революционен окръг.
През 1906 г. турските власти залавят дневника на един от учителите – Мацанов, в който са записани имената на повечето ръководни дейци и активни членове на ВМОРО в гр. Солун. Започва известната в историята “Мацанова афера”, при която турската полиция арестува 36 души ръководители и активисти на Революционната организация в Солун. Друга голяма част, за да се спасят бягат в България или стават нелегални
и постъпват в четите.
Петър Раков е един от арестуваните дейци.
Като ръководител на комитет и разполагайки с изобличителни факти турският съд го осъжда на 101 години затвор. Изпратен е на заточение на остров Родос. Там Петър Раков заболява от туберкулоза и умира на 21 юни 1907 г., още ненавършил 30 години.
