Разказите на Цветанка Чучева винаги се четат и като поезия и като философия на живота.
Те са своеобразен тест за самия читател – за неговата сензитивност и духовност. За ценностите му. За границите между личната му свобода и свободно избраните от него робства…
След кратките си разкази от„Странични улички“,2013, преди десетина дни, Цветанка Чучева издаде втората си книга със странно на пръв поглед заглавие. Рolistes dominula е официалното латинско име на осата прародител на днешните пчели. Тя, както ще стане ясно от разказа, който й е посветен, е едно „великолепно създание“, „ шедьовър на естеството“, в сравнение, с което всички „ние сме направо безлични“, „делнични“, скучно прозаични…
Достолепието на това древно създание е една провокация към нас да се замислим как и защо обитаваме този свят така нескопосано, както го правим; кога и как подменяме най-живото, което ни е дадено с ненужни сурогати; как често убиваме хубавото и истинското, за да дадем простор на пошлото и фалшивото… Защо сякаш съзнателно превръщаме уютното си пространство в студен „ бетонно каменен площад, който мирише на страх и фалш./“Завръщане“/. Защо и как ставаме доброволни роби на рекламния „ураган“, който брутално и безогледно крещи: „Купи! Гащи , салами, юргани за подмладяване, за обезсмъртяване. /Плащаш едно безсмъртие, получаваш две/…“/“Фредерик, здравей!“/…
Новата книга на Цветанка Чучева е една покана към нас да се разходим заедно из скритите, почти невидими пространства на онова, което „изобщо е останало“ от самия живот- в днешното време на контрол, технологии, потиснати чувства, претенции, властолюбия…В такова време понякога, за да излязат наяве човешките истини се нуждаят просто от едно „Земетресение“…
Авторката има изострени сетива за шарения свят край нас, за светлините и сенките в него, както и умение да изведе значими щрихи от образи, които ни говорят именно за невидимото от пръв поглед. Те са вплетени в „истории всякакви „ – „светли, тъжни, закачливи, умислени, лекомислени“, – „парченца живот“, който е оцелял в света на„виртуалщините“,на „рекламния тероризъм“, на студения стоманобетон, на лишените от собствен лик молове, на войнстващата посредственост.
Тези малки истории поставят въпроси, предизвикват ни да се замислим за посоките на собственото си битие, насочват погледа ни към най-истински същественото в него. А то, както казва „Малкият принц“, е „невидимо за очите“, защото се долавя „само със сърцето“. ..
Цветанка Чучева пише разказ само когато усети нещо със сърцето си. Тя пише защото не може да не го направи. Така се случва ако имаш душа и сетива за самия живец на нещата. Онзи, който често грубо и небрежно стъпкваме, улисани от всички глупости на битието, които най-често наричаме „проблеми“, за да предадем значимост на безсмислието на собствените си избори и действия. ..
Малките истории в книжката „не са за знаене, а за замисляне“. Защото всъщност са истории за тъгата, която „не може да се разкаже“. Така го е казала самата авторка.
Но пък историите могат да се разкажат с усмивка, както го прави тя: предварително приема читателя си за съмишленик, надарен с чувство за хумор, с когото споделя общ път. Път, който следва единствено нишката на автентичните ценности, отхвърляйки като ненужен отпадък различните измишльотини на цивилизацията, на суетата, на алчното и малоумно консуматорство. Път, в който ясно се очертава старата екзистенциална истина, че оцеляването може да бъде само средство, но не цел и смисъл на човешкия живот. Защото смисълът – личният, е в самия избор, който правим там, където сме…
Героят от първия разказ в книгата например, е купил съзнателно развалените домати на някаква стара жална жена, защото нямало никой друг да ги вземе. Писателят от последния разказ, получава вафла като хонорар за книгата си, чийто тираж е изкупен изцяло – за отпадъци, разбира се… . Световно известната скулптурка от „Завръщане“, среща в родния си град „бетонно бедствие“, заличило „звуци, багри и форми“ и се замисля за „непреходната безсъдържателност на послесловите за живота. И за средисловите и изобщо“… Но пък щастливият уж оперен певец от кварталната градинка Конти изобщо няма да достигне до подобно екзистенциално прозрение, независимо, че недоволна от какво ли не бабичка го гони вечно с метла. Той просто сам ще открие най-дълбокия смисъл на всичко: „Човекът е една чакалня; той си е и влакът и пътникът“… А откривателят на красотата на Доминула има очи за нея може би защото сам е избрал да живее в двор, „пълен със щурци, бурени и разпилени думи“. За разлика от съседа си – убиец на осата, чиито мечти се простират до идеята за тикви „за чудо и приказ“…
Новата книга на Цветанка Чучева е сборник от съвременна проза, родена върху дълбоко изстрадана, но и утаена българска тъга. Тази тъга се защитава от себе си с един автоироничен скептицизъм. Но тъкмо той прави още по-дълбок и светъл оптимизма на авторката към самата природа на човека. Привидните неудачници сред героите й са всъщност са носители на нравствена светлина. Те винаги са от рода на дълбоко чувствителните хора, които всъщност опазват от подмяна живия живот. Те са естественият контрапункт на всяка еснафщина, на всяка претенция за власт или демонстративно могъщество, вярващо си , че е овладяло живота и хората.
Но всъщност не е.
Благодаря на Цветанка за подаръка, който ни е направила – вярата й в духовната светлина на човека.

Светла Страшимирова

август 2019