185 години от рождението на Димитър Горов ще отбележим на 28 юни

Димитър Горов е историческата личност, с която град Пещера трябва да се гордее особено много. Той е един достоен българин, който остава в сянката на най – известните ни възрожденци, но делото му е не по – малко значимо. И заслужава уважение и повече място в българските учебници по история, защото с неговото име са свързани почти всички революционни кроежи на българската емиграция през последното десетилетие преди Освобождението.

Ето какви спомени са оставили известни негови съвременници. В своите „Записки по българските въстания” Захари Стоянов пише: „Неговата къща беше отворена за всеки бунтовник.” А в биографията на Христо Ботев отново Захари Стоянов казва: „Горов беше банкерът на хъшовете. Когото заболеше глава, при него тичаше, дордето най-сетне го накараха да проси. Ние притежаваме около стотина разписки от разни хъшлаци, които са вземали от него пари, все в заем.”

Думите на Захари Стоянов се допълват от Стоян Заимов: „Ако имаше големи средства, той непременно щеше да направи цели казарми, за да защити злочестите патриоти от глада, студа и онова „обществено презрение”, на което те бяха тогава „подхвърлени”.

Години след смъртта му през 1881 г. в едно свое писмо Никола Обретенов пише: „ Димитър Горов беше крайно честен, справедлив и деятелен. Затова беше спечелил доверието не само на търговците, но и на румънското правителство. Обличаше се винаги добре и внушаваше у всекиму уважение към себе си. Той идваше постоянно в Русе, без някой от турските власти да го закачи и да му поиска паспорт. Той помагаше всекиму, който се обръщаше към него за помощ. През 1875 година, когато всички избягали след несполуките на Старозагорското въстание се събрахме в Гюргево, Димитър Горов ни намери квартира, която ние хъшовете нарекохме „казарма”, грижеше се за храната ни и по този начин ние му изядохме капитала, който по моя преценка възлизаше на две хиляди златни наполеона.”

Благородното дело на благодетеля от Пещера не спира дотук. Горов бил изключително близък с Христо Ботев и Стефан Стамболов. Дава част от парите си за отварянето на печатницата на Ботев, а по – късно финансира издаването на първите им стихове – „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова“ /1875 г./ и „Песни и стихотворения от Ст. Стамболова“ /1877 г./

Димитър Горов подпомага и взема дейно участие в организирането на Ботевата чета. В нея участва и брат му Атанас, който загива по време на сражение на Милин камък. Заедно с жена си Иванка, Горов се качил на кораба „Радецки” и изпратил знаменития войвода и другарите му до Бекет. На него Ботев предал прощалните писма до жена си Венета и своите приятели. От Бекет Горов изпратил известната телеграма, с която поетът – войвода осведомявал световната общественост за целта на преминаването на четата му в България. Димитър Горов доживял да види свободна България, но умира твърде скоро и твърде млад – само на 41 години и то в голяма бедност.

…И дълго време образът и делото му незаслужено ще бъдат потънали в забрава.

Роден на 28 юни 1840 г. в Пещера. Съпруг на сестрата на Ангел Кънчев.  Димитър Иванов Горов е български търговец, борец за националната свобода. Много млад се преселва се в Гюргево, където, благодарение на своето трудолюбие, находчивост и икономия, успява да натрупа капитал и да отвори фабрика за свещи и сапун. Спечелените пари дава за свободата на България. Сближава се с Любен Каравелов, Васил Левски, Ангел Кънчев, Стефан Стамболов, Христо Ботев.

Дава значителни средства за организиране четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868), поддържа хъшовете в Румъния, а през 1875 г. наема къща за Гюргевския революционен комитет. Финансира издаването на „Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова“ (1875) и „Песни и стихотворения от С. Стамболова“ (1877). Спомоществовател при организиране четите на Т. Стоянов и Хр. Ботев. Придружава Ботевата чета от Гюргево до Бекет (Ботев му предава прощалните писма до семейството и приятелите си).

По време на Руско-турската война (1877-1878) разпродава имуществото си и се присъединява към руската армия като преводач. След Освобождението (1878) живее в Трявна, с. Дерманци, Ловешко, и Плевен. Умира на 7 декември 1881 г. в Трявна в крайна нищета. По-късно тленните му останки са пренесени и погребани в Пещера.

Информация: Истрически музей Пещера